В много научно-популярни филми се говори, как пътуване към миналото на теория било възможно. Това са сензационни материали, но истинското сензационно откритие го е направил Айнщайн през 1905 г, когато той доказа, че пътуване към бъдещето е възможно. Привържениците на машината на времето, която може да ни отведе в миналото , всъщност и преписват доста повече опции, от колкото са опциите на доказаната вече машина на времето към бъдещето. Например опцията да срещнеш себе си когато си бил млад или дядо си преди да е заченал един от родителите ти. Такава опция в бъдещето няма: Всеки може да се пренесе в бъдещето, но аз бих уточнил в бъдещето на други , не и в своето . Неможе един 20-годишен младеж да отиде с 50 години в бъдещето и да срещне себе си на 70 години. Неможе също преди да е създал деца, този младеж да се срещне с внуците си. „Билетът” към бъдещето е еднопосочен.
Всъщност това е мое мнение, може би греша. Не ползвайте постинга за учебна дейност!
По-късно през 1915г, Айнщайн създава общата теория на относителността, която се гради на предположението, че четири мерното пространство-време , може да се деформира, огъва, разтяга, усуква. Днешните сензационни писания се обясняват именно с деформацията на време-пространството. Илюстрация с лист от тетрадка ни показва как, ако време-пространството се прегъне, можем да доближим бъдещето, а така също и миналото до сегашното. И така лесно през късото разстояние можем да преминем към далечното бъдеще или към далечното минало.
На фигурата време-пространството е представено с една от пространствените координати и времето, така че да се вижда равнина, която е прегъната. Като лист от тетрадка. С така огънатото пространство-време, миналото се доближава до сегашното. Така приближени до миналото можем да минем по късия път и да отидем до далечното минало. Но за да изминем макар и късото разстояние между две събития(казвам събития защото във време-пространството точките всъщност са събития), от които едното е сега, а другото се е случило в далечното минало, ние освен, че трябва да преодолеем известно разстояние, което в случая е малко, трябва също да изтърпим и известно време за пътуването си. Но това време няма от къде да го вземем, освен от координатата на времето(червената линия). Тази координата както се вижда на фигурата изобщо не е скъсена, тя си е същата по-дължина, тъй като пространството е огънато по тази координата. Не е чак толкова отчайващо, защото тази дълга координата по времето, ще бъде дълга само за наблюдатели, които са вън от тунела между двете събития. Нека първо да се опитаме да отидем в бъдещето:
Пространственият тунел между сега и бъдеще е силно деформиран в него гравитацията ще е много голяма . В следствие, пътуващият червей през тунела ще види как часовниците вън от тунела отчитат много бързо времето. Така, ако условно приемем някакви цифри, може да се каже, че докато тунелния червей пътува два часа през тунела, часовниците вън от тунела ще са отброили 250 години точно колкото е времето отчетено по изкривената координата. Така за два часа червеят ще се пренесе до края на тунела, където и ще се озове на друга точка от пространството и в друг момент от времето, а именно с 250 години в бъдещето. (Посрещачите обаче, трябва да изчакат тези 250 години, за да го посрещнат )Но забележете! За два часа- 250 години в бъдещето. 250 години са се свили на 2 часа, може да се пресметне коефициента на свиване. Но как можем да свием например (-250) години? Можем да ги свием до (-2) часа, ако продължаваме да ги свиваме може да получим (-1) минута но никога неможем да преминем в положителната страна на времето. Никога неможем да свием (-250) години до +2 часа. Какво означава това? Ако се върнем на първата фигура, по аналогичен начин тръгнем към милото преди 250 години, то трябва да пътуваме доста по кратко, но отрицателно време. Т. е. трябва да се върнем с два часа на зад във времето ,за да отидем с 250 години в миналото. Е, за да си направим машина за минало времето, ще ни трябва машина за минало времето, макар и с по-малка продуктивност. Така както за да си направите кисело мляко, ще ви трябва кисело мляко в по-малко количество. И ако кисело мляко може да се намери, немога да ви помогна да намерите машина на времето, със задна скорост. Остава ни възможността да си направим машина към бъдещето.
Но няма нужда да правим тунел през пространството, за да пътуваме към бъдещето, необходимо ни е превозно средство, което да може да се движи със скорост близка до скоростта на светлината, която е приблизително 300000 км/сек. Според Специалната теория на относителността (СТО) , при движение с големи скорости, разстоянията на движещите се координатни системи се скъсяват, а процесите се удължават. Тъй като праволинейното и равномерно движение е относително, ако се возим в такова превозно средство, то е равнозначно, че планетите и звездите ще се движат спрямо нас.
Нека сега да си направим кораб който може да се ускори до 99,99% от скоростта на светлината С. През 2013 година предприемаме пътуване до галактика, отдалечена от нас на 50 светлинни години(Разстоянието, което светлината изминава за 50 години) и се върнем обратно на земята . Пътуването ни в двете посоки ще продължи приблизително една година . Когато се върнем на земята и си купим вестник, ще видим че годината на издаване не е 2014, а 2113-та. Оказва се че за изпращачите и посрещачите на земята, ние сме пътували 99 гадини и 361 дни. Да, отидохме до далечна галактика и се върнахме обратно до земята, но отидохме в бъдещето и няма как да се върнем отново в 2013 г.
Според мен обаче, миналото и бъдещето са въпрос на гледна точка. Щом мога да отида в бъдещето на някой друг, то е в сила твърдението , че другия е посетил моето минало. Нека да си представим, че цялата слънчева система с изключение на един астероид се отправи на дълго пътешествие, движейки се със скорост близка до С. Аз съм ученик на 16 години (лъжа-55), но имам двойка по физика затова съм наказан да остана на астероида. Слънчевата система се разхожда в продължение на 4 часа, но за техните 4 часа, аз трябва да ги чакам 70 години. И ето слънчевата система си заема отново мястото но всички там са пораснали само с 4 часа, пък аз вече съм 86 годишен старец. Всички от слънчевата система са дошли в моето бъдеще. Но по-логично е да решим че аз съм пристигнал в миналото на слънчевата система, не и в моето. Там няма да срещна себе си на 16 години, защото не съм с тях. Техните 4 часа са минали в мое отсъствие. Но ще си купя вестник, сочещ дата, когато съм бил на 16 години. Ако слънчевата система е тръгнала преди да се родя, просто нямаше да има кого да накажат, на астероида и аз щях да се родя след като слънчевата система се завърне от пътешествие.
Истината е, че минало и бъдеще няма. Те са само илюзия, а ние сме създадени така че да възприемаме времето като филмова лента- кадър, по кадър.
Много грешки и неточности , съпроводено с често произволно боравене с понятията .
Опасявам се , че се налага да те оставим на астероида .
Браво .
abstrakttsionist, благодаря за оценката и съжалявам ако съм разбил създадената от Айнщан ТО, тъй като аз вярвам в тази теория.
strianakiev, благодаря!
26.10.2012 22:19
26.10.2012 22:45
abstrakttsionist, благодаря за оценката и съжалявам ако съм разбил създадената от Айнщан ТО, тъй като аз вярвам в тази теория.
strianakiev, благодаря!
Вярата е само за религиозните , теорията на Айнщайн е пълен боклук.
28.10.2012 17:20
Не ми трябва да разбирам нещо което е глупост , глупоста е за глупаците , Хо Хо Хо
29.10.2012 05:12